Дойде лятото и София отновно остана празна.. Колко приказна гледка да видиш града, който трябва да приюти може би 1/2 от днешното население като цяло, защото за толкова е конструиран. Ами да си представим за момент, че това положение е перманентно.. това звучи прекрасно. Понеже пътувам от краен квартал на София, стигайки до работа понякога ми отнема около 50 минути. (горе доло до центъра в София). С чест съобщавам, че момомента времето ми е скъсено до около 20 минути отиване и около пак толкова връщане. Прекрасно! Забелязвам обаче и един друг притеснителен факт - преди време помня събирахме се на тълпи и се разбирахме да идем на море. Млади зелени... море .. хора.. курорти - прекрасно.. Тенденцията обаче вмомента не е същата, защото много от моите приятели са си вкъщи и се занимават с други неща. Още по притеснителното е, че сме млади хора, а причината да се занимават с други неща реално не е различие в интересите а недостиг на средства за почивката. Реално всеки има нужда от такава, макар и по- възрастните да ни хокат, че днешната младеш не става за нищо - и ние сме хора! И ние имаме нужда да си починем. Лошото е, че средства не стигат, а още по лошото е, че сега е времето, в което трябва да изживеем подобни случки, защото всеки човек ставайки сутрин от леглото пише своята история и създава спомен след себе си. Реално от тези моменти спомените дълго траят и често са незабравими. В един момент, минавайки време, забелязвам, че онова безгрижие и безхаберие от преди отстъпва на тежкото, сивото и еднообразно ежедневие, което всекки от нас бавно започва да приема. Работа, работа, работа, работа... и то за без пари... Лоша работа! Въпреки, че реално няма защо да се оплакваме, защото сега ни е силата и сега трябва да работим, защото след време (съдейки по моите родители) ще го закъсаме ама яката работа. Възрастен човек по- трудно се взима на работа колкото и да е по- зрял и опитен. Реално обаче пък има и известна доза истина в това, че за нищо не ставаме и ни мързи. Съдейки по себе си в дадени моменти и по мои черти аз като всеки един човек имам своите мързеливи моменти. Преодолях раното ставане и нежеланието да излезна от нас. С времето се превърна в навик. Дори би ми било странно ако стана и не ида на работа. Попринцип нямам търпение да дойде отпуската, защото винаги си намирам работа, но дефакто ми е странно че не съм на работа.... Странно ми е, че по цял ден не слушам оплакванията на клиенти и истории , които вярвайте могат да трогнат, разсмеят или сдухат всеки един от вас. Особено на тая прослойка от обществото дето.... сещате се.. Но това са рисковете на професията. 
Да се върнем на темата лято, защото бая скочих встрани - та - ... лято е ! :) Хубаво време, зверски горещини, дълготраен ден... Спомням си преди как ходехме с приятели на море, как безцелно тръгвахме и в последствие решавахме какво ще се случва, без да се притесняваме от това, че нямаме подслон или нямаме точна идея на това, как ще прекараме въпросната почивка. Не си поставяхме за цял да се къпем по цял ден в морето или да изгаряме на гущери на плажа. Просто тръгвахме, стигахме и започвахме да обикаляме. Нямахме претенции къде ще спим, дали ще е къща или хотел.. дали ще е една стая, в която 35 коча ще спят заедно, или всеки ще си има отделна стая. Настанявахме се в последствие и директно излизахме.. някои от нас директно на плаж, други от нас - пиене.. Това беше водещ фактор в подрастващите години на моето поколение... както и на много други.... Едни ходеха заради водата, други ходеха за купона. Аз лично ходех заради хората, за тълпите, за разходките. Обожавам да пътувам, да се разхождам, да гледам.. през деня по жегите обожавах да обикалям с колата по новите и непознати за мен места, защото за пръв път отидох на море през 2009 година. Преди това кога не е имало възможност, кога време... Та от тогава все немога да обиколя всичко, защото работех известно втреме там и реално времето ми беше ограничено за обиколки и т.н. Та с приятелите всичко беше безцелно и тип " как си изкараме, така!" , но една цел беше ясна на всеки един. Тя беше заложена природно у всеки един от нас - жени! Реално ние все си бяхме верни другари кочи коч компания и женско присъствие определено липсваше! Без да се наговаряме беше ясно, че който  от нас успее да "залеби" ше бъде добре дошло за него и той беше на почит сред нас. Може да звучи налудничево, защото много хора биха се смяли на това, но реално много хора имат възможност, която оправдава цялото това усилие. Ние такава възможност нямахме и реално се налагаше по трудния начин да набавяме всичко, от което имаме нужда. Всеки знае, че в днешно време една жена ако неможеш да я свалиш с пари, то значи е прекалено трудно. Едни от нас бяха тарикати и с разговори и флиртове някак си успяваха, защото бяха по красиви, други от нас просто бяха нахални и налазваха женската в момент, в който беше в несвяст от 2 водки. Имало е и екшъни, защото както винаги доста пъти въпросната женска беше с компания от нацепени батки, или просто пишкаджии, които седяха на масата и се радваха, че имат една жена в компанията. Явно това им доставяше душевно задоволяване. Е, не че и при нас не е било така, но повечето пъти си бяхме сами. Пробвали сме какви ли не схеми. Една от тях беше - женската с енабелязва още през деня, вижда се къде е отседнала и се прави проучване дали е сама, дали няма още женски, които да ги мързи да се разхождат по жегите през деня, дали си има приятел... и други подобни. След това се настанявахме около нея на плажа... и така докато дойде вечерта и излезнем на заведение. Стриктно чакаме да се появи и според проучването действаме. Спомням си безсънните нощи прекарани по клубове и по улици на курортите. Пияните глупости, които сега реално ако видя ще е грозно, но тогава обзети от тая безгрижност намирахме за хубави. Най- хубавопто беше след тежък запой да идем да ядем някъде. Вярвайте - достатъчно спомени създавахме с яденето си след голямото почерпване. Всъщност тия неща ги е имало и в София по ст. град и центъра и където е имало дискотеки. Замисляхки се сега, ние сме били тип "тарикати" (може би не е точната дума, но това ми дойде), защото почти никой от нас нямаше възможност за такъв живот, а в същото време се намираше за тия моменти и тарикатщината идва от там, че дефакто без пари сме живели на равно с другите и момичета не липсваха изобщо. Това си е цяло изкуство да можеш да свалиш мацка без пари и възможности.. макар и за една вечер.. Разбира се не сме успели да се сдобиваме с прекалено много екстри и забавления, но почти няма празно и скучно прекарване. А и честно казано е било мноооого мнооого често. Ще си кажете сигуно - "Ваще като са могли.. е ставало" . Лично при мен наще никог ане са и продължават да нямат. Дори когато не работех пак успявах от тук от там да взема по някоя друга точка от някъде - я преинсталиран уиндоус, я почистен компютър, я сменен софтуер на телефон, я помощ на някой или пък вързан касетофон с туби, муби и тем подобни в колата му и така... Всичко изкарано беше инвестирано именно в тия забавления. Имаше си своите положителни неща, защото сега се чувствам добре, понеже съм се наживял и съм видял тая гледна точка на живота. Това е прекрасно, защото вмомента нямам нужда от това нещо и не ми пречи на семейството. Има хора, които все още на стари години са с неизживяно детство и понеже не са могли тогава - давай сега! Лошото обаче е. че заминаха много пари.. Наистина много.. Аз никога не съм правил сметка и не съм теглил чертата, но по мои общи изгледи са бая бая... Можеше да ги инвестирам за нещо , или както някои от млади просперират така и аз да просперирам с нещо. Напълно загубени пари за удоволствие, но пък какво толкова.. сега имам спомени.. и само спомени! :D Без пари.. Моя съвет към всички подрастващи, макар и да знам, че те няма да имат моето детство, няма да имат моите интереси и възгледи за нещата от живота, макар да знам, че сега преобладават наркотици и кифлещина и какви ли не незнам и аз неща.... Просто си живейте живота докато можете, защото в един момент човек си дава сметка и си казва - какво загубих.. защо... защо времето, в което трябваше да живея аз пропилях в страдание по някоя мърша (така наричам жените незаслужили внимание и почит), която не ме заслужава.. защо седях в къщи пред компютъра и играех MineCraft или други подобни.. защо не се веселях... Защо толкова много ми се иска, а ако го направя ще стане лошо, защото видя ли го един път - няма спиране... 
Има много хора, които се поддават точно на тая емоция - излиза еидн път, вижда живота от близо и иска да живее... Живейте уважаеми младежи.. Живейте и се радвайте на това, което имате като свобода и възможност, защото свободата е нещо уникално и незаменимо.. Лесно загубено и трудно извоювано.. или поне извоювано за сметка на други неща. Използвайте всеки един момент, който ви се предоставя, но разумно, защото не мислейки за последствията може да създадете трайни вреди както на себе си, така и на другите около вас! Мислете позитивно и имайте цел в живота. Ако трябва дори коклото и налудничево да звучи си създайте списък с неща, които трябва да постигнете да речем докато станете на 30 или на 40 години. Това го бях видял някъде - мисля че в някой филм. Доста е ефективно и позитивно. Когато изпълните нещата със сигурност ще се чувствате значими, макар и да не сте постигнали нещо голямо, да не сте оркили нещо ново или значимо за света. Това са вашите лични успехи и поставени цели. Живейте младежи и мислете.. Казва ви го един младеж, който си е дал сметка за някои неща и реално си е поставил чертата и вижда крайния резултат. Няма нищо по хубаво от поставената цел и достигнатата цел. Младежа, който ви съветва това никога не е пипал наркотици, никога не е оставал на поправителен ( а в същиото време не е ходил на училище), никога не е бил задържан по районните, а е живял на равно с вас, никога не е поставял под съмнение доверието в родителите си и никога не е имал възможностите на някои от вас! Оставете тия щуротии дето ви говорят политиците или някой си друг там с възпитателна цел. Живота е такъв, че всеки трябва да се приспособява към него и да живее пълноценно за да остави своята история... своите спомени... Някой ден ще разправяте на децата си как сте се друсали или как сте ревали за еди коя си мърша преди 30 години, докато другите са били номер 1! Стига.... звучи жалко... Бъдете себе си... и - да! Лято е! :)